На около 1-2 километра от село Разбоище, сгушено в скалите, в дефилето на река Нишава, се намира едно много свято място – Разбоишки манастир “Въведение Богородично”.

Почти всички писмени свидетелства и документи за манастира, за съжаление са унищожени, и поради тази причина историческите сведения, свързани с манастира, достигат до наши дни предимно чрез устни предания и легенди.

Смята се, че още от ранното средновековие скалните пещери в околността са били убежище на монаси. Един от тях е бил Свети Сава. Легенда разказва, че  когато тръгнал на път за Йерусалим, Великите пости го „заварили“ на това място и така той прекарал 40 дни в една пещера. Именно оттогава от тази скала извира лековита вода. През Второто българско царство и първите години на османското владичество, Годечката област е голям манастирски център, част от софийската Света гора.

Долината на Нишава става духовно средище на Западна България. Първите сведения за съществуването на Разбоишкия манастир са от IV век. Тогава пещерата, в която е изградена после скалната църква, се използва за скривалище от византийските войски. В края на Второто българско царство се изгражда манастирът, а в пещерата се извършват обредните служби.

От изток на рида Тупаница има пещера над голяма пропаст. Легенда гласи, че там е имало много галерии, които излизали на западния скат при река Дракул. Връзката между тях и пропастта била прекъсната с времето, като отворът бил затрупан и забравен. 

Всъщност, първоначално пещерата е служела за църква, където отшелникът в пълно уединение извършвал богослужение. По-късно във времето броят на отшелниците се е увеличил, и е направено разширение – върху площадката пред входа на пещерата бил построен храмът-параклис (на височина 50 метра). По този начин възникнал скален скит. С по-нататъшното му разширяване били построени и жилищни сгради, долепени от север до скалата. Останки от тях на левия бряг на реката личат и до днес. В по-голямата си част те са под насипа от ронещата се скала.

Според манастирското предание, манастирът е бил опожаряван три пъти. Като при последното, монасите били изклани, а манастирът обран и запален. Само един от тях успял да се спаси. Тогава той решил да го възстанови, като построи църквата в ниското на полянката, но на сън му се явява Майката Божия и му казва да изгради храма в скалите, както и направил. Но при обновяването на манастира било взето ново решение. Жилищните сгради, ограждащи в четириъгълник дворното пространство, били построени на десния бряг на реката на равен слънчев терен. Храмът, построен високо в скалите, останал извън сградите. Въпреки това той продължил да бъде манастирски храм и до днес.

По време на Османското робство, в манастира не веднъж са отсядали Апостолът на свободата Васил Левски и съратникът му отец Матей Преображенски. Между 1950 и 1960 година в двора на манастирското стопанство, по писмен документ, цитиращ отец Матей, е открит гробът на четник, участвал в едно от сраженията в околностите на манастира. В този район са се водили и множество битки по време на Сръбско-българската война.

В началото на XX в. Разбоишкият манастир запустява и чак през 1947г. в него се заселват три монахини. Те заварват стопанските постройки почти разрушени, а безценните стенописи в скалната църква – напълно унищожени. 

С течение на времето монахините, с помощта на живеещите в околните села хора, успяват да възстановят манастира и да реконструират скалната църква. През 2007г. умира и последната монахиня, и за манастира започват да се грижат жителите от околните села. Понастоящем игумен на манастира е игумена на Шумския манастир.

В днешно време Разбоишкият манастир е действащ. Жилищните сгради и  магерницата са построени през 1861г., състоянието им е лошо, но с радост при посещението ми тази година установих, че се водят ремонтни дейности. 

Извън манастира се намира църквата „Въведение Богородично“, изградена от другата страна на реката, в скалите. Тя е еднокорабна с полуцилиндрична апсида, с добавен притвор към нея през 1950 г. Сред вътрешната украса са запазени фрагменти от стенописи от XVI-XVII век. Те са покрити с дебела варова замазка, която като че ли ги е запазила през столетията. Със сигурност под мазилката се крият още стенописи, за откриването им според специалисти ще са нужни много средства, тъй като цялата южна стена опираща в скалата е просмукана от влага. Запазени са и останки от стенописи по западната фасада на първоначалната църква. Това са епизоди и образи от „Страшния съд“, които са изпълнени от истински сръчни майстори.

Старият иконостас на храма от XIX век се пази в манастира, а новият е от 1950 година. В Разбоишкия манастир се съхранява и един старопечатен български миней от 1869г. 

Разбоишкият манастир е място, запазило духовната атмосфера от миналото, скрито от погледите, сгушено и потънало сред гори и скали.

Как да стигнете до Разбоишкия манастир?

Манастирът се намира в близост до село Разбоище, на около 9-10 км от гр. Годеч и около 80 км от гр. София. За да стигнете до там, от София поемате към изхода по Ломско шосе към Костинброд и Годеч. От Годеч, малко преди центъра на градчето, пътят за Разбоишкия манастир се отклонява наляво в посока Туден и след това село Разбоище. Приятна изненада е, че вече има обозначителни табели за посоката към манастира. Минава се през цялото село Разбоище и се стига до малка поляна в покрайнините, която може да се ползва като паркинг, а ако сте с високопроходим автомобил можете да спрете и по-близо до манастира (на 950 м – 1 км).
Пътеката като цяло не е дълга, но е много красива и завършва с железопътни линии (и до днес от там минава влак), където се открива страхотна гледка към Разбоишкия манастир и скалната църква, която от това място изглежда като сгушена в скалите.


Ще се радвам да се присъедините във Фейсбук страницата ми www.facebook.com/thepassioninmylife/ и в Инстаграм профила на блога – www.instagram.com/thepassioninmylife/.